Светослав Иванов: За храбростта всеки ден
Коментар на водещия на " 120 минути " Светослав Иванов:
В днешния ден на храбростта коментарът на водещия е отдаден на думите и на делата.
Не би трябвало да се опасяваме да посочваме и приказваме за проблемите си. Но каквото и да кажем, делата са тези, които дефинират дали едно общество се трансформира или остава да тъпче на едно място.
В центъра на Бейрут има голям монумент на Свети Георги. " Свети Георги " се споделя и пристанището. Защото преданието споделя, че това се е случило точно по тези антични земи, където езичниците плащали кървясъл налог, почитайки бога си – дракон. Когато Георги Победоносец победил змея, всички в античното царство приели християнството. В центъра на Бейрут през днешния ден се издига голяма черква, която носи името на светеца. Огромна скулптура има и в Прага, и в Ереван, и пред постройката на Организация на обединените нации в Ню Йорк, и къде ли още не…
Тази история е доста показателна за това по какъв начин успеха над злото е универсална и непреходна във времето полезност за всички хора по света, без значение от мястото, на което живеят. Затова и ние се припознаваме в подвига на Свети Георги – не са ни сломили, макар злополуките и тъмните епохи, през които сме минали.
Смелостта е единственият път да бъдеш запомнен. Смелите просто живеят постоянно. Смелост да приказваш, храброст да действаш, смелостта да си честен и добър човек, смелостта да не се влюбваш в себе си, смелостта да си на страната на истината и да не опитваш с думи да прикриваш неща, които са ясни на всички. Смелостта да не заблуждаваш, да не подвеждаш, да не лъжеш, да не крадеш. Смелостта да си почтен и да не правиш взаимни отстъпки с живота си.
Като цяло християнството се уповава напълно върху смелостта и по-късно върху милосърдието. Защото смелите са положителни хора. Когато няма храброст, идват низките пристрастености и безчестието. За да признаеш грешките си, се изисква храброст. Затова странете от хора, които шикалкавят. При тях нормално има втори проект. Те нормално споделят: „ Оправяйте се сами. Аз нямам нищо общо ”, признавайки, че им липсва храброст. Или показват храброст по други, много периферни въпроси, заобикаляйки всевъзможен конфликт със змея.
Именно смелостта през днешния ден отсъства от нашето всекидневие – смелостта да бъдем естествени и да хванем живота си в личните си ръце. И не, това не е от по-малкото лешници в шоколада, от по-малкото мляко в маслото или множеството градуси в чашата, а от многото приказки към масата, които на открито са просто шепот и страхопочитание пред мощните на деня.
Смели в думите, слаби в делата. Единственият метод да не виждаме извъртане е да не шикалкавим ние, сами със себе си. И когато беседваме със съвестта си, да харесваме това, което чуваме. Ето това е смелостта. Всеки ден. Честит празник!
В днешния ден на храбростта коментарът на водещия е отдаден на думите и на делата.
Не би трябвало да се опасяваме да посочваме и приказваме за проблемите си. Но каквото и да кажем, делата са тези, които дефинират дали едно общество се трансформира или остава да тъпче на едно място.
В центъра на Бейрут има голям монумент на Свети Георги. " Свети Георги " се споделя и пристанището. Защото преданието споделя, че това се е случило точно по тези антични земи, където езичниците плащали кървясъл налог, почитайки бога си – дракон. Когато Георги Победоносец победил змея, всички в античното царство приели християнството. В центъра на Бейрут през днешния ден се издига голяма черква, която носи името на светеца. Огромна скулптура има и в Прага, и в Ереван, и пред постройката на Организация на обединените нации в Ню Йорк, и къде ли още не…
Тази история е доста показателна за това по какъв начин успеха над злото е универсална и непреходна във времето полезност за всички хора по света, без значение от мястото, на което живеят. Затова и ние се припознаваме в подвига на Свети Георги – не са ни сломили, макар злополуките и тъмните епохи, през които сме минали.
Смелостта е единственият път да бъдеш запомнен. Смелите просто живеят постоянно. Смелост да приказваш, храброст да действаш, смелостта да си честен и добър човек, смелостта да не се влюбваш в себе си, смелостта да си на страната на истината и да не опитваш с думи да прикриваш неща, които са ясни на всички. Смелостта да не заблуждаваш, да не подвеждаш, да не лъжеш, да не крадеш. Смелостта да си почтен и да не правиш взаимни отстъпки с живота си.
Като цяло християнството се уповава напълно върху смелостта и по-късно върху милосърдието. Защото смелите са положителни хора. Когато няма храброст, идват низките пристрастености и безчестието. За да признаеш грешките си, се изисква храброст. Затова странете от хора, които шикалкавят. При тях нормално има втори проект. Те нормално споделят: „ Оправяйте се сами. Аз нямам нищо общо ”, признавайки, че им липсва храброст. Или показват храброст по други, много периферни въпроси, заобикаляйки всевъзможен конфликт със змея.
Именно смелостта през днешния ден отсъства от нашето всекидневие – смелостта да бъдем естествени и да хванем живота си в личните си ръце. И не, това не е от по-малкото лешници в шоколада, от по-малкото мляко в маслото или множеството градуси в чашата, а от многото приказки към масата, които на открито са просто шепот и страхопочитание пред мощните на деня.
Смели в думите, слаби в делата. Единственият метод да не виждаме извъртане е да не шикалкавим ние, сами със себе си. И когато беседваме със съвестта си, да харесваме това, което чуваме. Ето това е смелостта. Всеки ден. Честит празник!
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ